РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ – СИЛИСТРА
ЗА КЪРЛЕЖИТЕ И ТЯХНАТА РОЛЯ НА ВЕКТОРИ С МЕДИЦИНСКО ЗНАЧЕНИЕ
Данните от първото полугодие на 2021 г. (към 10 юни) включват 52 лица, ухапани от кърлежи, съобщени с бързи известия, за сравнение – за същия период на 2020 г. са 51. След обработка на пациенти за сваляне на впит кърлеж, бързите известия се изпращат от филиалите на ЦСМП Силистра. Честотата на ухапвания е най-голяма през пролетните и през летните месеци, тъй като са налице благоприятни условия за развитие на кърлежите: висока температура и влажност на въздуха, богата тревна и храстовидна растителност, съответно наличие на множество гостоприемници в природата за кръвосмучене, в т.ч. домашни животни и хора.
РЗИ Силистра се включи в дейността на НЦЗПБ София за видово определяне и оценка на преобладаващите случаи на ухапване от кърлежи и анализ за разпространението на т.нар. векторно предавани кърлежово преносими болести. Най-разпространени в пределите на страната и област Силистра са „Лаймска болест“ и „Марсилска треска“.
На този етап са изпратени общо 55 кърлежи, снети от пациенти. От извършеното видово определяне на първите 28 от тях, биолозите в НЦЗПБ са установили 11 екземпляра от вида Ixodes ricinus и по 1 от видовете Hyalomma marginatus и Dermacentor marginatus. Видът Ixodes ricinus (т.нар. пасбищни кърлежи) е резервоар и преносител на причинителя на лаймската болест, а видът Dermacentor marginatus (т.нар. кучешки кърлежи) – на марсилската треска.
Иксодовите кърлежи паразитират по домашните животни и така лесно нападат и хората в животновъдните стопанства или в тревните площи с ниски храсти, където излизат на паша. Гостоприемник на кучешкия кърлеж са домашните любимци, които стопаните разхождат по парковете и междублоковите градинки, като по този начин човек попада в ареала на развитието им.
За изтеклата 2020г. в област Силистра са регистрирани по 2 случая на лаймска болест и на марсилска треска. На този етап за 2021 г. не са съобщени случаи на заразени с тези болести хора.
Ухапването от кърлеж обикновено е безболезнено и остава незабелязано. Най-често човек се заразява чрез ухапване от инфектиран кърлеж, а по-рядко при смачкване с пръсти на установен по тялото на човек или животно кърлеж, тъй като в тези случаи има риск течно съдържимо от кърлежа да попадне върху очната лигавица или през микронаранявания по пръстите.
Ранното сваляне на забития кърлеж е от изключителна важност за предотвратяване предаването на инфекцията от кърлежа на жертвата. Направете възможно това да се случва в първите 24 часа. В тази връзка специалистите препоръчват щателен преглед на тялото след завръщане в дома от зони опасни за кърлежово нападение.
Особено внимание заслужават т.нар. предпочитани от кърлежа места (окосмената част на главата, под мишниците, слабините, задколянните ямки). Предварителната подготовка за посещение на такива зони изисква подходящо облекло (в светъл цвят, с дълги ръкави и крачоли, добре пристегнати около китките и глезените), използване на репеленти за кожа, отблъскващи кърлежите, и перметрин за дрехи, убиващ кърлежите при контакт с обработената дреха.
За домашните любимци препоръката е ползване на противопаразитна каишка и щателен преглед след завръщане от разходка. Кърлежи от тялото на кучето не следва да се свалят без ръкавици и не трябва да се размачкват, а да се съберат и изгарят.
Важна превантивна марка е поддържане на парковете и зелените междублокови пространства ниско окосени, храстите трябва да подрязани, а при необходимост – обработени с химични препарати за деакаризация на терена. Най-правилно е също стриктното спазване на зоните за разходка на домашни любимци.
д-р Т. Начева - РЗИ Силистра